Medieval Art and Architecture as an Ideological Weapon: the Case of Yugoslavia
Апстракт
This text presents on analyticаl recapitulation of the ways in which the history of medieval art in Yugoslavia agreed
to the grounding of its identity on a basically incomplete ideology of a Yugoslav identity. By examing characteristic
methodological and field examples, the text discusses Yugoslav studies of medieval art on a conceptual level, as well as
it›s structure of exposition and manner of promotion. The conclusion is that there was a strong ideological influx which
created strikingly separate attitudes towards medieval heritage, proclaiming it, simultaneously, as national according
to the contemporary meaning of the term.
Текстът представлява аналитична
рекапитулация на начина, по който изкуствоведският дискурс към
средновековните паметници от
територията на бившето Кралство
Сърбия, а след това и на социалистическа Югославия, независимо от два напълно противоречиви
модела на идеолгическо-обществено устройство, функционира
по един и същи начин в съгласие
с „надиделогическата” матрица –
учението за сръбската хегемония,
и културната назадничавост, найясно изказан в заглавието на статията. Обобщавайки характерни
методологически примери, както
и начините на споделяне на знанията за отделните паметници,
статията разглежда югославската
медиевистична историография на
нивата на концептуалните изследвания, структурата на излагане и
на начините за популяризиране.
На всяко от горните нива на научно изследване ясно се установява влиянието на идеологията,
чиято крайна цел бе да се намали,
редуцира сръбското, но не в помалка степен и българското средновековно наследство за сметка
на отворената реорг...анизация и
преструктуриране на схващането
на средновековието като период,
формиращ „националните държави”, и особено образуването за тази цел на абсолютно неавтентична
колекция от „материални свидетелства” във функцията на псевдоисторически досиета на държавите, формирали се след разпада на СФР Югославия. Това, което
не може да бъде пренебрегнато,
е, че големият принос и заряд на
този идеологическо-методологически концепт излизат изпод перата на най-изтъкнатите сръбски
изследователи от периода между
войните. Техните извънконтекстуални занимания с материята, за
която става дума, на пръв поглед
създаваше илюзията за защита
на националното наследство, но,
в същото време, в диапазона от
университетските учебници до
специализираните студии широко
отваряше вратата на бъдещото, т.е.
съвременното идентифициране
на националното средновековно
изкуство в общностите, които на
практика са създадени след края
на Втората световна война.
Кључне речи:
Medieval Art and Architecture / Yugoslavia / Medieval Historiography / Socialist IdeologyИзвор:
Проблеми на Изкуството, 2018, 51, 2, 3-8Издавач:
- Bulgarian Academy of Sciences - Institute of Art Studies
Финансирање / пројекти:
- Хришћанска култура на Балкану у средњем веку: Византијско царство, Срби и Бугари од 9. до 15. века (RS-MESTD-Basic Research (BR or ON)-177015)
- Српска средњовековна уметност и њен европски контекст (RS-MESTD-Basic Research (BR or ON)-177036)
Институција/група
Istorija umetnosti / History of ArtTY - JOUR AU - Stevović, Ivan PY - 2018 UR - http://reff.f.bg.ac.rs/handle/123456789/5296 AB - This text presents on analyticаl recapitulation of the ways in which the history of medieval art in Yugoslavia agreed to the grounding of its identity on a basically incomplete ideology of a Yugoslav identity. By examing characteristic methodological and field examples, the text discusses Yugoslav studies of medieval art on a conceptual level, as well as it›s structure of exposition and manner of promotion. The conclusion is that there was a strong ideological influx which created strikingly separate attitudes towards medieval heritage, proclaiming it, simultaneously, as national according to the contemporary meaning of the term. AB - Текстът представлява аналитична рекапитулация на начина, по който изкуствоведският дискурс към средновековните паметници от територията на бившето Кралство Сърбия, а след това и на социалистическа Югославия, независимо от два напълно противоречиви модела на идеолгическо-обществено устройство, функционира по един и същи начин в съгласие с „надиделогическата” матрица – учението за сръбската хегемония, и културната назадничавост, найясно изказан в заглавието на статията. Обобщавайки характерни методологически примери, както и начините на споделяне на знанията за отделните паметници, статията разглежда югославската медиевистична историография на нивата на концептуалните изследвания, структурата на излагане и на начините за популяризиране. На всяко от горните нива на научно изследване ясно се установява влиянието на идеологията, чиято крайна цел бе да се намали, редуцира сръбското, но не в помалка степен и българското средновековно наследство за сметка на отворената реорганизация и преструктуриране на схващането на средновековието като период, формиращ „националните държави”, и особено образуването за тази цел на абсолютно неавтентична колекция от „материални свидетелства” във функцията на псевдоисторически досиета на държавите, формирали се след разпада на СФР Югославия. Това, което не може да бъде пренебрегнато, е, че големият принос и заряд на този идеологическо-методологически концепт излизат изпод перата на най-изтъкнатите сръбски изследователи от периода между войните. Техните извънконтекстуални занимания с материята, за която става дума, на пръв поглед създаваше илюзията за защита на националното наследство, но, в същото време, в диапазона от университетските учебници до специализираните студии широко отваряше вратата на бъдещото, т.е. съвременното идентифициране на националното средновековно изкуство в общностите, които на практика са създадени след края на Втората световна война. PB - Bulgarian Academy of Sciences - Institute of Art Studies T2 - Проблеми на Изкуството T1 - Medieval Art and Architecture as an Ideological Weapon: the Case of Yugoslavia EP - 8 IS - 2 SP - 3 VL - 51 UR - https://hdl.handle.net/21.15107/rcub_reff_5296 ER -
@article{ author = "Stevović, Ivan", year = "2018", abstract = "This text presents on analyticаl recapitulation of the ways in which the history of medieval art in Yugoslavia agreed to the grounding of its identity on a basically incomplete ideology of a Yugoslav identity. By examing characteristic methodological and field examples, the text discusses Yugoslav studies of medieval art on a conceptual level, as well as it›s structure of exposition and manner of promotion. The conclusion is that there was a strong ideological influx which created strikingly separate attitudes towards medieval heritage, proclaiming it, simultaneously, as national according to the contemporary meaning of the term., Текстът представлява аналитична рекапитулация на начина, по който изкуствоведският дискурс към средновековните паметници от територията на бившето Кралство Сърбия, а след това и на социалистическа Югославия, независимо от два напълно противоречиви модела на идеолгическо-обществено устройство, функционира по един и същи начин в съгласие с „надиделогическата” матрица – учението за сръбската хегемония, и културната назадничавост, найясно изказан в заглавието на статията. Обобщавайки характерни методологически примери, както и начините на споделяне на знанията за отделните паметници, статията разглежда югославската медиевистична историография на нивата на концептуалните изследвания, структурата на излагане и на начините за популяризиране. На всяко от горните нива на научно изследване ясно се установява влиянието на идеологията, чиято крайна цел бе да се намали, редуцира сръбското, но не в помалка степен и българското средновековно наследство за сметка на отворената реорганизация и преструктуриране на схващането на средновековието като период, формиращ „националните държави”, и особено образуването за тази цел на абсолютно неавтентична колекция от „материални свидетелства” във функцията на псевдоисторически досиета на държавите, формирали се след разпада на СФР Югославия. Това, което не може да бъде пренебрегнато, е, че големият принос и заряд на този идеологическо-методологически концепт излизат изпод перата на най-изтъкнатите сръбски изследователи от периода между войните. Техните извънконтекстуални занимания с материята, за която става дума, на пръв поглед създаваше илюзията за защита на националното наследство, но, в същото време, в диапазона от университетските учебници до специализираните студии широко отваряше вратата на бъдещото, т.е. съвременното идентифициране на националното средновековно изкуство в общностите, които на практика са създадени след края на Втората световна война.", publisher = "Bulgarian Academy of Sciences - Institute of Art Studies", journal = "Проблеми на Изкуството", title = "Medieval Art and Architecture as an Ideological Weapon: the Case of Yugoslavia", pages = "8-3", number = "2", volume = "51", url = "https://hdl.handle.net/21.15107/rcub_reff_5296" }
Stevović, I.. (2018). Medieval Art and Architecture as an Ideological Weapon: the Case of Yugoslavia. in Проблеми на Изкуството Bulgarian Academy of Sciences - Institute of Art Studies., 51(2), 3-8. https://hdl.handle.net/21.15107/rcub_reff_5296
Stevović I. Medieval Art and Architecture as an Ideological Weapon: the Case of Yugoslavia. in Проблеми на Изкуството. 2018;51(2):3-8. https://hdl.handle.net/21.15107/rcub_reff_5296 .
Stevović, Ivan, "Medieval Art and Architecture as an Ideological Weapon: the Case of Yugoslavia" in Проблеми на Изкуството, 51, no. 2 (2018):3-8, https://hdl.handle.net/21.15107/rcub_reff_5296 .